Вдъхновено от приятел

15.04.2016 г., 20:17 ч.

Поезия

493 0 1

В моментите на слабост те обичам,

в които те познавам само аз,

тогава ме допускаш да надничам

в душата ти, останала без глас.

В мига на радост искам да съм с теб,

тогава споделеното е щастие,

и близостта тогава най-укрепва

и спомени остават с цвят на праскови!

В моментите ти силни те прегръщам

и радвам се, че мога да съм там

и хубаво е, че оставаме все същите

и винаги ще те обичам – знам!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.