3 may 2007, 12:02

Вече е късно

  Poesía
710 0 0
Отново е нощ и пак съм сам,
а къде си ти, не искам да знам.
Не мога да заспя, затваряш ли очи?
Замисляла ли си се 
какво ми причини? Обичала си ме?
Защо бях тогава сам?
Мразя ли те, вече не знам.
И ако това е истина, значи все още
мога да прощавам.
Но на старата рана вече е прашно 
и не боли. Нима ще ме трогнат след
толкова време твоите сълзи?
Знай, тази болка бе несравнима
с нищо на света, не ме моли да
чуя поредната твоя лъжа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...