May 3, 2007, 12:02 PM

Вече е късно

  Poetry
708 0 0
Отново е нощ и пак съм сам,
а къде си ти, не искам да знам.
Не мога да заспя, затваряш ли очи?
Замисляла ли си се 
какво ми причини? Обичала си ме?
Защо бях тогава сам?
Мразя ли те, вече не знам.
И ако това е истина, значи все още
мога да прощавам.
Но на старата рана вече е прашно 
и не боли. Нима ще ме трогнат след
толкова време твоите сълзи?
Знай, тази болка бе несравнима
с нищо на света, не ме моли да
чуя поредната твоя лъжа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...