Вече не е същото

Вече не е същото

Поредната нощ, която вече не е същата.

Поредната нощ на отчаяние и самота.

С горчиво вино пред камината в къщата

тя страда, а в очите ѝ – горест и пустота.

Разбито сърце от несподелени чувства,

изкупващо провинение без капка вина.

Той тръгна си, а след него тъгата се спусна

и завладя душата ѝ в тягостна тишина.

Не го спря, от огорчение не се опита дори.

Такова падение гордостта не ѝ позволи.

Остана пред камината с празнични дрехи

и във виното потърси забрава и утехи.

Но утехи тя не намери, а осъзна любовта,

разтърсващата, изгубена любов във страстта.

„Обичам те!“ – мълвеше тя без глас.

„Обичам те!“ – сърцето изригна в екстаз.

Не си отивай любов, недей, не си отивай!

Душата с меланхолия и тъга не покривай!

Най-страшна е самотата в живота суров,

тогава пиянството се превъплащава в любов.

Тогава сърцето, мълчаливо, опустошено

крие болката и търси забвение опиянено.

Сълзите блестят в кристала на чашата,

виното омайно искри. А тя … тя вече не е същата.

Автор: Еми Авджиева