Вече ни няма
Боже, колко е празна
подредената, чиста къщичка.
И стените даже са празни.
Във душите ни - същото.
А животът минава, въздишайки
помежду телевизора и пералнята.
После във нищото скрива се
и оставаме двамата.
Готвим супа от слънчеви спомени
и сълзите на ежедневието.
Пак вечеряме, без да говорим.
Аз и ти, и в средата детето.
Пак сме двама, а въздухът няма го.
И сълзите отдавна ги няма.
Пак мълчим в тишината безшумна.
Пак сме двама, а вече ни няма.
подредената, чиста къщичка.
И стените даже са празни.
Във душите ни - същото.
А животът минава, въздишайки
помежду телевизора и пералнята.
После във нищото скрива се
и оставаме двамата.
Готвим супа от слънчеви спомени
и сълзите на ежедневието.
Пак вечеряме, без да говорим.
Аз и ти, и в средата детето.
Пак сме двама, а въздухът няма го.
И сълзите отдавна ги няма.
Пак мълчим в тишината безшумна.
Пак сме двама, а вече ни няма.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados
