Вече ни няма

Jul 16, 2008, 8:42 AM

Poetry » Other

701 0 14

Боже, колко е празна
подредената, чиста къщичка.
И стените даже са празни.
Във душите ни - същото.
А животът минава, въздишайки
помежду телевизора и пералнята.
После във нищото скрива се
и оставаме двамата.
Готвим супа от слънчеви спомени
и сълзите на ежедневието.
Пак вечеряме, без да говорим.
Аз и ти, и в средата детето. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Вече ни няма

Want to read more?

Random works