Jul 16, 2008, 8:42 AM

Вече ни няма 

  Poetry » Other
653 0 14
Боже, колко е празна
подредената, чиста къщичка.
И стените даже са празни.
Във душите ни - същото.
А животът минава, въздишайки
помежду телевизора и пералнята.
После във нищото скрива се
и оставаме двамата.
Готвим супа от слънчеви спомени
и сълзите на ежедневието.
Пак вечеряме, без да говорим.
Аз и ти, и в средата детето.
Пак сме двама, а въздухът няма го.
И сълзите отдавна ги няма.
Пак мълчим в тишината безшумна.
Пак сме двама, а вече ни няма.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??