26 abr 2008, 18:22

Вече нямам дъщеря...

  Poesía » Civil
1.2K 0 21
 

                           Вече нямам дъщеря...

 

                      (посвещавам това стихотворение на

                       „несъществуващите"деца, лишени

                       от 25-те лева подаяние!...)

 

 

Вече нямам дъщеря!

Загубих я в законите фалшиви...

Не е кат другите деца,

но другите, дали са тъй щастливи?...

 

Щипнаха... От „многото"пари

с които гаврят се и днеска,

че взимаме заплати, може би?...

В абсурдната ни „жизнь"- гротеска...

 

Наказаха и моето дете,

тъй както хиляди, мнозина.

И ням въпрос в очите се чете!...

Спестиха ли за лимузина?...

 

Дечица мили... "Незаконни"...

животът ви е пълен със обрати!

Сирачета на мащеха законна...

Дръжте се за мама и за тати!...

 

 

p.s. Дъщеря ми е жива и здрава, разбира се...

Да са живи и здрави всичките ни деца!

Ще ги отгледаме, въпреки "грижите" на бездушниците!

Весели празници на всички!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • как ме изпревари да го кажеш!
  • Буден, непримирим, чудесен! Браво, Аги!!!
  • Аз всъщност така и не разбрах за какво точно се протестира. По-точно защо се протестира. Но забелязах, че винаги се виждат сламките, а гредите - не.
    Какво ще кажете за любящ "родител", който не прави нищо за децата си, освен да ги съди и да ги разкарва по съдилища?
  • Прав си Вълчо!
    Аз от десет години не съм получавала детски надбавки, но с тях и без тях, все е тая.
  • Поздрав за позицията ти!
    Винаги улавяш болезнените точки!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...