26 апр. 2008 г., 18:22

Вече нямам дъщеря...

1.2K 0 21
 

                           Вече нямам дъщеря...

 

                      (посвещавам това стихотворение на

                       „несъществуващите"деца, лишени

                       от 25-те лева подаяние!...)

 

 

Вече нямам дъщеря!

Загубих я в законите фалшиви...

Не е кат другите деца,

но другите, дали са тъй щастливи?...

 

Щипнаха... От „многото"пари

с които гаврят се и днеска,

че взимаме заплати, може би?...

В абсурдната ни „жизнь"- гротеска...

 

Наказаха и моето дете,

тъй както хиляди, мнозина.

И ням въпрос в очите се чете!...

Спестиха ли за лимузина?...

 

Дечица мили... "Незаконни"...

животът ви е пълен със обрати!

Сирачета на мащеха законна...

Дръжте се за мама и за тати!...

 

 

p.s. Дъщеря ми е жива и здрава, разбира се...

Да са живи и здрави всичките ни деца!

Ще ги отгледаме, въпреки "грижите" на бездушниците!

Весели празници на всички!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • как ме изпревари да го кажеш!
  • Буден, непримирим, чудесен! Браво, Аги!!!
  • Аз всъщност така и не разбрах за какво точно се протестира. По-точно защо се протестира. Но забелязах, че винаги се виждат сламките, а гредите - не.
    Какво ще кажете за любящ "родител", който не прави нищо за децата си, освен да ги съди и да ги разкарва по съдилища?
  • Прав си Вълчо!
    Аз от десет години не съм получавала детски надбавки, но с тях и без тях, все е тая.
  • Поздрав за позицията ти!
    Винаги улавяш болезнените точки!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...