24 may 2007, 14:57

Вече съм на Бога

  Poesía
677 0 8
Когато изгълтах греховете си на
ЕКС,
самопожертвувателно,
Ти беше ли там да ме стоплиш?
Или само раменете ми бълнуваше
 за СЕКС!
Фалшива попивателна

за горчивите сълзи на душата ми
оголена
И стопявах се самотна...
А беше ли там да ме видиш?
Поне. Да посрещнеш в посягане
дланта ми прободена
Поех си тежката Голгота!

Когато ме въздигнаха последните
повярвали
във дребната ми жертва...
Ти беше ли там да помогнеш?
Или разгонваше с погнуса бедните
ангели,
прозрели тайната ти клетва...
.......................
да съм твоя!
Но вече съм на Бога!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми, Катя!
    Поздрави!
  • Креми, понякога и аз не разбирам нещата, които ме осеняват!
    Наистина го написах на един дъх и всичко е моментна емоция, трудно ми е да го обясня, но....
    Благодаря за искреността ти, ценна е за мен!
  • Катя,поздрави и от мен..!Хареса ми...и емоцията и тънката ,леко хапеща...жлъч..!
  • Прочетох го на един дъх.
    Сигурно и така е написано.
    Поздрав от мен!
  • Много хубав стих, Катя!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...