24.05.2007 г., 14:57

Вече съм на Бога

675 0 8
Когато изгълтах греховете си на
ЕКС,
самопожертвувателно,
Ти беше ли там да ме стоплиш?
Или само раменете ми бълнуваше
 за СЕКС!
Фалшива попивателна

за горчивите сълзи на душата ми
оголена
И стопявах се самотна...
А беше ли там да ме видиш?
Поне. Да посрещнеш в посягане
дланта ми прободена
Поех си тежката Голгота!

Когато ме въздигнаха последните
повярвали
във дребната ми жертва...
Ти беше ли там да помогнеш?
Или разгонваше с погнуса бедните
ангели,
прозрели тайната ти клетва...
.......................
да съм твоя!
Но вече съм на Бога!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми, Катя!
    Поздрави!
  • Креми, понякога и аз не разбирам нещата, които ме осеняват!
    Наистина го написах на един дъх и всичко е моментна емоция, трудно ми е да го обясня, но....
    Благодаря за искреността ти, ценна е за мен!
  • Катя,поздрави и от мен..!Хареса ми...и емоцията и тънката ,леко хапеща...жлъч..!
  • Прочетох го на един дъх.
    Сигурно и така е написано.
    Поздрав от мен!
  • Много хубав стих, Катя!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...