Вече те няма до мен,вече си сън,
слънцето грее,но сякаш е мрачно вън,
времето е топло,птичките си пеят,
децата се радват,скачат и люлеят...
Аз също съм дете!Но явно пораснало,
аз също се радвам,но защо е за кратко?
Идваш до мен спираш и ме поглеждаш,
само да мигна и ти отново изчезваш.
Не бих могла да греша - това си ти,
толкова чаровен и толкова красив,
а може би те няма,може би ме подлудяваш,
може би си сянка и нарочно ме подминаваш... ...