17.10.2007 г., 21:01

Вече те няма ...

1.1K 0 1
Вече те няма до мен,вече си сън,
слънцето грее,но сякаш е мрачно вън,
времето е топло,птичките си пеят,
децата се радват,скачат и люлеят...

Аз също съм дете!Но явно пораснало,
аз също се радвам,но защо е за кратко?
Идваш до мен спираш и ме поглеждаш,
само да мигна и ти отново изчезваш.

Не бих могла да греша - това си ти,
толкова чаровен и толкова красив,
а може би те няма,може би ме подлудяваш,
може би си сянка и нарочно ме подминаваш...

Толкова силно вярвам в любовта,
но нея все я няма - все ме отбягва тя!
Сърцето така озлобено и наранено,
така задушено и така разкървено.

Очите ми сякаш са те виждали и преди,
ръцете сякаш са те докосвали и преди,
устните сякаш са докосвали твоите и преди...
Но всичко било е преди!Сега сърцето го боли!

Но каквото и да става аз знам,
че дори и отдалече ти не ще си сам,
ще те пазя и закрилям дори и след смъртта,
дори когато докоснем и целунем прахта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елен Ривес Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Но всичко било е преди!Сега сърцето го боли!"Всичко е преходно

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...