9 feb 2013, 11:07

Вечен 

  Poesía
541 0 0

Годините минават в крачки бързи,
и тегли всеки своя си хомот.
А времето лети като отвързано...
И този бяг наричаме "живот"...

 

Гневът се отличава по лицата -
там носим своя разкривен портрет.
И в търсене се гоним по земята,
надявайки се някой ден да спрем.

 

Но този ден не идва. Не очаквай!
Че времето изтича във безкрай.
Живота смело с две ръце разграбвай,
но не забравяй кой си! Вечно знай!

 

Така, когато всичко се приключи,
ще легнеш чист, два метра под пръстта.
А името ти цял свят ще научи
и ще го понесе през вечността!

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??