Годините минават в крачки бързи,
и тегли всеки своя си хомот.
А времето лети като отвързано...
И този бяг наричаме "живот"...

Гневът се отличава по лицата -
там носим своя разкривен портрет.
И в търсене се гоним по земята,
надявайки се някой ден да спрем.

Но този ден не идва. Не очаквай!
Че времето изтича във безкрай.
Живота смело с две ръце разграбвай,
но не забравяй кой си! Вечно знай!

Така, когато всичко се приключи,
ще легнеш чист, два метра под пръстта.
А името ти цял свят ще научи
и ще го понесе през вечността!