Вечен чужденец
ВЕЧЕН ЧУЖДЕНЕЦ
Душата ми е прекалено стара,
за път отдавна е готова тя…
На щастието не открих олтара,
край мен животът тихо прелетя.
Душата ми е твърде уморена
от всичко, а от себе си… най-вече.
Безброй души в безкрайната вселена,
а тя любови всякакви отрече.
Душата ми като че ли се срещна
със сродната си може би душа,
но в късно време и в случайност грешна…
и най-същественото премълча…
Душата ми е съвършено чужда
на всичко, случващо се покрай нея.
У мен отдавна нищо не събужда
ни скръб, ни радост… За покой копнея.
Душата ми е прекалено стара,
за път отдавна е готова тя…
На щастието не открих олтара,
от мен животът рано отлетя.
23.12.2023, 01:54, Горно Дряново
© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Браво! Светли празници за душата!
-
Е, това си е класа!
Просто само смирено ще замълча, вместо да кажа суперлативите, които ми се иска.
Светли празници и нови надежди през Новата.
Поздравявам те! -
Много хубаво! Поздравление, Рамадане!
-
Висока поезия. И аз имам стихове с подобни размишления и то писани на 18. Поетите често порастват твърде бързо поради житейски неволи. Но затова и стават поети. Имай кураж и ще откриеш своята пътеводна звезда и следтунелна светлина.
-
Прекалено зряло и меланхолично звучат тия стихове. Чак не ти отива да ги пишеш. Та ти нямаш още и 30г. Почакай поне още половин век. Най-хубавото би трябвало да предстои.
Напомняш ми Лермонтов. Той е бил още по-млад, когато пише "Выхожу один я на дорогу". Сходна умора и отегчение описва в контраст с тържественото настроение в тихата нощ. Съдбата на интелектуалеца често е такава. Не открива сродна душа.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
предателство,умора, и мъчение..
Но тлее ли Надежда - като огън
ще пламне жаждата за приключение.
Браво и от мен!