23.12.2023 г., 20:14

Вечен чужденец

728 6 6

ВЕЧЕН ЧУЖДЕНЕЦ

 

Душата ми е прекалено стара,

за път отдавна е готова тя…

На щастието не открих олтара,

край мен животът тихо прелетя.

 

Душата ми е твърде уморена

от всичко, а от себе си… най-вече.

Безброй души в безкрайната вселена,

а тя любови всякакви отрече.

 

Душата ми като че ли се срещна

със сродната си може би душа,

но в късно време и в случайност грешна…

и най-същественото премълча…

 

Душата ми е съвършено чужда

на всичко, случващо се покрай нея.

У мен отдавна нищо не събужда

ни скръб, ни радост… За покой копнея.

 

Душата ми е прекалено стара,

за път отдавна е готова тя…

На щастието не открих олтара,

от мен животът рано отлетя.

 

23.12.2023, 01:54, Горно Дряново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Душата може да понася много
    предателство,умора, и мъчение..
    Но тлее ли Надежда - като огън
    ще пламне жаждата за приключение.

    Браво и от мен!
  • Браво! Светли празници за душата!
  • Е, това си е класа!
    Просто само смирено ще замълча, вместо да кажа суперлативите, които ми се иска.
    Светли празници и нови надежди през Новата.
    Поздравявам те!
  • Много хубаво! Поздравление, Рамадане!
  • Висока поезия. И аз имам стихове с подобни размишления и то писани на 18. Поетите често порастват твърде бързо поради житейски неволи. Но затова и стават поети. Имай кураж и ще откриеш своята пътеводна звезда и следтунелна светлина.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...