18 ene 2007, 22:55

Вечен миг

Poesía

1.1K 0 1

И когато светлината угасне
остава дъхът и лъчист.
Той напоен е с радост
запазена в един вечен миг.

Страст и усмивки по детски
заместени с грим са сега.
Измислен е вече сюжета-
трудът да потъне в прахта.

Когато градина си садил,
ще се зарадваш ли на само едно цвете?
На слънчев отбляък
от чужд автомобил?

За теб аз ще нося усмивки-милиони!
Малка утеха за дългия път ...
И когато светлината угасне,
там ще съм ... държейки вечния миг

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

MOJSEI (Валери Рибаров)

Дина,
Посочваш страхотен екзистенциален нюанс на преживяването, но я си прередактирай текст, за да ти прасна и една шестица!
Поздрав!

2007-01-19T19:17:06+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0