Jan 18, 2007, 10:55 PM
Вечен миг
878
0
1
И когато светлината угасне
остава дъхът и лъчист.
Той напоен е с радост
запазена в един вечен миг.
Страст и усмивки по детски
заместени с грим са сега.
Измислен е вече сюжета-
трудът да потъне в прахта.
Когато градина си садил,
ще се зарадваш ли на само едно цвете?
На слънчев отбляък
от чужд автомобил?
За теб аз ще нося усмивки-милиони!
Малка утеха за дългия път ...
И когато светлината угасне,
там ще съм ... държейки вечния миг
© Дина Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Посочваш страхотен екзистенциален нюанс на преживяването, но я си прередактирай текст, за да ти прасна и една шестица!
Поздрав!