Вечен миг
1.1K
0
1
И когато светлината угасне
остава дъхът и лъчист.
Той напоен е с радост
запазена в един вечен миг.
Страст и усмивки по детски
заместени с грим са сега.
Измислен е вече сюжета-
трудът да потъне в прахта.
Когато градина си садил,
ще се зарадваш ли на само едно цвете?
На слънчев отбляък
от чужд автомобил?
За теб аз ще нося усмивки-милиони!
Малка утеха за дългия път ...
И когато светлината угасне,
там ще съм ... държейки вечния миг
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дина Димитрова Все права защищены
