18 янв. 2007 г., 22:55
Вечен миг
877
0
1
И когато светлината угасне
остава дъхът и лъчист.
Той напоен е с радост
запазена в един вечен миг.
Страст и усмивки по детски
заместени с грим са сега.
Измислен е вече сюжета-
трудът да потъне в прахта.
Когато градина си садил,
ще се зарадваш ли на само едно цвете?
На слънчев отбляък
от чужд автомобил?
За теб аз ще нося усмивки-милиони!
Малка утеха за дългия път ...
И когато светлината угасне,
там ще съм ... държейки вечния миг
© Дина Димитрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Посочваш страхотен екзистенциален нюанс на преживяването, но я си прередактирай текст, за да ти прасна и една шестица!
Поздрав!