17 jul 2007, 23:34

Вечен спомен

  Poesía
1.4K 0 2
 

Плът в пръстта поставяш,
а тази плът раздрана,
като набраздено кърваво поле
безмилостно е разорана.

 

Човек ли бeшe или демон,
че така дяволски постъпи,
на зли емоций се поддаде
и всички правила престъпи.

 

За съжаления е късно,
а ти реши да съжаляваш.
Постъпи вече долно, мръсно,
а сега се оправдаваш.

 

Ще забравят всички несполуката
и споменът в земята ще потъне,
но ти ще помниш ли поуката?
В сърцето ти тя ще затъне!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...