Вечер
Забравям се,
изгаряйки съня си с горчивия
мирис на кафе.
Музиката бавно прониква
в догаряща свещ.
Недовършена бутилка плът
прокарва път в съзнанието,
което губи своите очертания…
Разпилявам скъсаните си нерви
около теб
и жарава изгаря нозете ми,
защото съм сам.
Мириса на кафе ме връща там ,
където сънят бавно догаря
музиката на
забравена свещ…
изгаряйки съня си с горчивия
мирис на кафе.
Музиката бавно прониква
в догаряща свещ.
Недовършена бутилка плът
прокарва път в съзнанието,
което губи своите очертания…
Разпилявам скъсаните си нерви
около теб
и жарава изгаря нозете ми,
защото съм сам.
Мириса на кафе ме връща там ,
където сънят бавно догаря
музиката на
забравена свещ…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивомир Димчев Todos los derechos reservados
