Вечер

3 февр. 2005 г., 11:56

Поэзия

1036 0 0

Забравям се,
изгаряйки съня си с горчивия
мирис на кафе.
Музиката бавно прониква
в догаряща свещ.
Недовършена бутилка плът
прокарва път в съзнанието,
което губи своите очертания…
Разпилявам скъсаните си нерви
около теб
и жарава изгаря нозете ми,
защото съм сам.
Мириса на кафе ме връща там ,
където сънят бавно догаря
музиката на
забравена свещ…

Вечер

Свързани произведения

Комментарии

Предложения