19 jul 2006, 10:29

ВЕЧЕР...

  Poesía
833 0 6




            ВЕЧЕР...


Когато легна да почина,
и просто мисля без причина,
когато леко се отпускам,
и лесно тялото напускам...


Една благодарност ме обзема,
надежда леко спотаена,
една мисъл безгранична,
и вяра силна, титанична...


Че зората ще е пречистена и блага,
утрин слънчева, засмяна,
с цветни блясъци в росата,
сутрин златна и хвърката...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Коев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина бълва оптимизъм от всеки ред.Поздрав!
  • Хубав стих, Наско. Здравей!
  • Че зората ще е пречистена и блага,
    утрин слънчева, засмяна,
    с цветни блясъци в росата,
    сутрин златна и хвърката...

    Ще бъде такава! За човек с твоя полет на въображението...
    Разгледах всичките ти творби. Невероятен си, продължавай да ни предаваш тази неподправена радост от живота!
  • Браво,само човек със силна вяра може да го напише.

  • ...почти винаги - оптимистичен...
    Поздравче

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...