19 jul 2006, 10:29

ВЕЧЕР... 

  Poesía
695 0 6




            ВЕЧЕР...


Когато легна да почина,
и просто мисля без причина,
когато леко се отпускам,
и лесно тялото напускам...


Една благодарност ме обзема,
надежда леко спотаена,
една мисъл безгранична,
и вяра силна, титанична...


Че зората ще е пречистена и блага,
утрин слънчева, засмяна,
с цветни блясъци в росата,
сутрин златна и хвърката...

 

 

© Атанас Коев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наистина бълва оптимизъм от всеки ред.Поздрав!
  • Хубав стих, Наско. Здравей!
  • Че зората ще е пречистена и блага,
    утрин слънчева, засмяна,
    с цветни блясъци в росата,
    сутрин златна и хвърката...

    Ще бъде такава! За човек с твоя полет на въображението...
    Разгледах всичките ти творби. Невероятен си, продължавай да ни предаваш тази неподправена радост от живота!
  • Браво,само човек със силна вяра може да го напише.

  • ...почти винаги - оптимистичен...
    Поздравче
  • Хубав стих!!! Оптимистичен!!! Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??