ВЕЧЕР...
ВЕЧЕР...
Когато легна да почина,
и просто мисля без причина,
когато леко се отпускам,
и лесно тялото напускам...
Една благодарност ме обзема,
надежда леко спотаена,
една мисъл безгранична,
и вяра силна, титанична...
Че зората ще е пречистена и блага,
утрин слънчева, засмяна,
с цветни блясъци в росата,
сутрин златна и хвърката...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Коев Всички права запазени
