15 sept 2011, 9:55

Вечер № 2

530 0 2

ВЕЧЕР № 2
Заслизаха по старата пътека,
стада , жетвари и коли...
И багрите на залеза, полека,
смениха първите звезди!


Изчезнаха от погледа нивята.
Зави се селото с тъма.
И сърп над селото изви луната...
Изви се песен на жена...


Умората се спусна над селото.
Притвориха за сън очи...
Сдобриха се и злото, и доброто,
до утрото, до първите лъчи!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тази носталгия по миналото ме кара,да се връщам понякога сълзливо, към него!Това е жалба по младост, както е казал поета!
  • До първи петли и животът се смълчава...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...