Вечер № 2

Poesía » Del paisaje

533 0 2

ВЕЧЕР № 2
Заслизаха по старата пътека,
стада , жетвари и коли...
И багрите на залеза, полека,
смениха първите звезди!

Изчезнаха от погледа нивята.
Зави се селото с тъма.
И сърп над селото изви луната...
Изви се песен на жена...

Умората се спусна над селото.
Притвориха за сън очи...
Сдобриха се и злото, и доброто,
до утрото, до първите лъчи!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Hekredel (Христо Славов)

Тази носталгия по миналото ме кара,да се връщам понякога сълзливо, към него!Това е жалба по младост, както е казал поета!

2011-09-23T08:39:25+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

До първи петли и животът се смълчава...

2011-09-15T13:15:17+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0