15 sept 2011, 9:55

Вечер № 2

525 0 2

ВЕЧЕР № 2
Заслизаха по старата пътека,
стада , жетвари и коли...
И багрите на залеза, полека,
смениха първите звезди!


Изчезнаха от погледа нивята.
Зави се селото с тъма.
И сърп над селото изви луната...
Изви се песен на жена...


Умората се спусна над селото.
Притвориха за сън очи...
Сдобриха се и злото, и доброто,
до утрото, до първите лъчи!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тази носталгия по миналото ме кара,да се връщам понякога сълзливо, към него!Това е жалба по младост, както е казал поета!
  • До първи петли и животът се смълчава...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...