Вечер № 2
ВЕЧЕР № 2
Заслизаха по старата пътека,
стада , жетвари и коли...
И багрите на залеза, полека,
смениха първите звезди!
Изчезнаха от погледа нивята.
Зави се селото с тъма.
И сърп над селото изви луната...
Изви се песен на жена...
Умората се спусна над селото.
Притвориха за сън очи...
Сдобриха се и злото, и доброто,
до утрото, до първите лъчи!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
