Вечер

Вечер, когато спиш,

идвам с щурчета работливи,

с цигулките си малки

романтична песен да ти пеят.

И любов нежно рисувам с пръсти

върху кожата, по-мека от коприна,

а устните ти сладки ме приканват

за целувка и палеща милувка.

Щом докосна с устни лицето,

звезден прах от небето вали,

а Луната усмихнато свети

и Земята погалва с лъчи.

Кометите лудо препускат,

щом сгуша се тихо в теб,

а щурчетата пеят прекрасно

песента на влюбения поет.

И когато сутрин очи отвориш,

потърси ме в слънчевите лъчи.

Подари ми онази усмивка,

с която сърцето плени.