Вечер
598
0
0
Вечер, когато спиш,
идвам с щурчета работливи,
с цигулките си малки
романтична песен да ти пеят.
И любов нежно рисувам с пръсти
върху кожата, по-мека от коприна,
а устните ти сладки ме приканват
за целувка и палеща милувка.
Щом докосна с устни лицето,
звезден прах от небето вали,
а Луната усмихнато свети
и Земята погалва с лъчи.
Кометите лудо препускат,
щом сгуша се тихо в теб,
а щурчетата пеят прекрасно
песента на влюбения поет.
И когато сутрин очи отвориш,
потърси ме в слънчевите лъчи.
Подари ми онази усмивка,
с която сърцето плени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любка Момчилова Всички права запазени
