15 abr 2021, 22:10

Вечер

425 0 0

 

Преди  отплаване

 

Беше вечер... Беше лято...

И в разкошни светлини́

залезът разпръснал злато

бе́ по тия ширини́...

 

В тази звездоока вечер

будни сме, тревожни пак –

сутринта ни чака вече

пътят към далечен бряг...

 

Вятърът до хоризонта

стигнал бе, ала дойде́,

като жрец – да ни напомни:

„Вяра в звездното небе́...“

 

Що́то сутринта, когато

вдигнем котва, може би

и небето тъй богато

вече ще е без звезди!...

 

Но изящната разкошност

на чаровното море –

с див възторг в Безкрая мощно

пътят ни ще избере́...

 

А когато с изненада

буря ли ни връхлети́ –

щом се мръкне и по пладне,

пак ще заблестят звезди...

 

И една от тях с прекрасна

пътя сочеща следа –

ще последваме в опасна,

но спасителна съдба...

 

...Нощ последна... Идват тука

отегчени ветрове́...

– Свършва бреговата скука –

път в Безкрая ни зове́...

 

15.04.2021.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...