Вечер най се чувства самотата
Вечер най се чувства самотата,
кога просторите притихват,
когато притъмняват небесата
и птиците щастливи се надвикват,
когато огнения залез
изпращаш сам на своята тераса,
с поредната запалена цигара,
напразно между пръстите димяща,
когато в стаите ти тишината
със минутите си прави пир,
а ти, с очакване поглеждайки вратата,
се бориш за душевния си мир,
вечер най се чувства самотата...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados
