3 feb 2024, 20:39

Вечерен изгрев ♡

797 1 3

Нощта е нежна и тиха, 

искам ти да бъдеш до мен,

да изгрее в тъмното надеждата за новия ден.

 

Нощта е особено едно чувство,

мистично и магнетично,

има нещо символично.

 

Сред вечерната тъмнина изгрява любовта,

животът обещава да бъде по-красив,

сценарият да е щастлив.

 

Когато нощта затъмни града,

изгрява надеждата да съзрем междукащата светлинка, която напомня, че живи и щастливи сме тук и сега.

 

Черната завеса на вечерта е уютна и дарява топлина, 

навява мисли, че прекрасна ще бъде и утринта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лили, благодаря!🥰😇😊
    КухПън, мисля, че музата ми беше в творчески отпуск. 😁
  • Охо, отдавна не бях чел нещо на наследницата на Аристотел Струва ми се много важно как наблягаш на това, че нощта трябва да е светла
  • “ Сред вечерната тъмнина изгрява любовта,
    животът обещава да бъде по-красив,
    сценарият да е щастлив.

    Когато нощта затъмни града,
    изгрява надеждата да съзрем междукащата светлинка, която напомня, че живи и щастливи сме тук и сега.”

    Красиво е!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...