Вече́рни напеви...

Денят – от жегата задъхан

към хоризонта сам запътен...

А Слънцето искри́ прощално

и по небето слиза плавно...

Стъмня́ва – те́гне тишината,

звезда прорязва Необята...

От буря – залезът замътен,

от мълния далечна – тътен...

Гори на хоризонта огън –

навярно от гнева на Бога!...

А в залезът и в здрачината –

пламти с фантазия водата...

Опитвам се да си представя:

Земята, Космосът, Безкрая,

дори и земното въртене

и тъй нареченото – Време!...

Но се оказва: сетивата

за тях били са във душата,

а тя невидима е (знаем!)

и само с Бог общува в Края...

Отсреща на скалата фара

със вятъра е в надпревара

(да можех в идващият тътен

от него аз да съм упътен!)...

Внезапен вик в далечината

зове за помощ над водата –

моряк ли в буря е попаднал,

или́ го Морски дух – нападнал?...

... В Сихиите разбирам: „Цялото“

започва девствено в „Началото“,

а носени от ветровете

са неизбежни „греховете“...                                                                                                                                                                                                                                                                                 

Звездата дето в здрачината

поиска среща със Земята  

(Посланик може би от Бога?)

в божествен се превърна огън..

Днес:Време,Вечност и Вселена –

не са понятия за мене,

а миг в Реалност изживяна

и в него искам да остана!...

Сам мисля (в мило неведение!),

че може в друго измерение –

да бъде всичко не тъй- сложно

и даже Вечността – възможна...

Но от звездата в здрачината

изчезна даже и следата –

така тя с тази гибел своя

разкри ми: Вечността какво е!...

И от сега натам звездите

по-малко ще са във нощи́те...

Дали звездата от безбро́я

случайно пък не беше моя?...

Във Космосът (над мен надвесен)

ще бъде тъжно като в Есен...

И ще тъжи дори Земята

по свой си начин за звездата...

А в Океана със Съдбата

удари ли те и вълната –

молитвено присвиваш пръсти

и в Бог , и в Дявол там се кръстиш...

И със останалата сила,

че с лош късмет те е родила –

ти сам ще прокълнеш греховно

дори и майка си неволно!...

12.07.2021.