Вечерница

29 jul 2009, 12:37

Poesía » De amor

642 0 2

Като Вечерница в тъмата

изгрява любовта.

Сред хиляди звезди,

най-ярко тя блести.

И следваме я неусетно.

И следваме я безвъзвратно през нощта,

ала на сутринта като Зорница се

стопява неусетно...

и пак започваме деня.

И пак я търсим отначало.

Денят се слива със нощта.

Вечерницата със Зората.

Във търсене не сме разбрали даже,

че любовта е във сърцата,

че всъщност, любовта ни е душата!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.