Вечерница
Като Вечерница в тъмата
изгрява любовта.
Сред хиляди звезди,
най-ярко тя блести.
И следваме я неусетно.
И следваме я безвъзвратно през нощта,
ала на сутринта като Зорница се
стопява неусетно...
и пак започваме деня.
И пак я търсим отначало.
Денят се слива със нощта.
Вечерницата със Зората.
Във търсене не сме разбрали даже,
че любовта е във сърцата,
че всъщност, любовта ни е душата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Снежана Терзиева Все права защищены
