Като Вечерница в тъмата
изгрява любовта.
Сред хиляди звезди,
най-ярко тя блести.
И следваме я неусетно.
И следваме я безвъзвратно през нощта,
ала на сутринта като Зорница се
стопява неусетно...
и пак започваме деня.
И пак я търсим отначало.
Денят се слива със нощта.
Вечерницата със Зората.
Във търсене не сме разбрали даже,
че любовта е във сърцата,
че всъщност, любовта ни е душата!
© Снежана Терзиева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
