Jul 29, 2009, 12:37 PM

Вечерница 

  Poetry » Love
690 0 2

Като Вечерница в тъмата

изгрява любовта.

Сред хиляди звезди,

най-ярко тя блести.

И следваме я неусетно.

И следваме я безвъзвратно през нощта,

ала на сутринта като Зорница се

стопява неусетно...

и пак започваме деня.

И пак я търсим отначало.

Денят се слива със нощта.

Вечерницата със Зората.

Във търсене не сме разбрали даже,

че любовта е във сърцата,

че всъщност, любовта ни е душата!

© Снежана Терзиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, Магдалена, наистина е обич,
    отразена от звездите . . .
    Без нея трудно се преживява и оцелява . . .
    Лека вечер, Мила !
    Благодаря ти за оценката.
  • носим любовта в сърцето си...отразена от звездите...
    се влива в друго сърце...обич е това...
    хубаво е, Снежана.
Random works
: ??:??