Вечерния експрес...

Всяка вечер, точно в шест

за вечерният експрес,

мъж с цветя, в добрия тон,

е на празния перон...

Никога не закъснял,

мъж приятно посивял -

винаги във вечерта,

със сезонните цветя...

А край пустия перон,

като огнедишащ кон -

отминава точно в шест

с гръм вечерният експрес...

И изчезва бързо той

зад обратния завой...

- Кой знай, може би напук,

но не спира вече тук...

... А си тръгва във нощта

оня мъж, но без цветя -

бавно ходи, свел глава,

олюлява се едва,

но ще чака утре в шест

пак вечерният експрес...

От студените звезди

вечерта се вледенѝ...

А звездите със една

намаляха във нощта -

изгоря една от тях

с огнен шлейф от звезден прах...

... Влязъл вече в своя дом

ще си сипе мълчешком

и със спомените там

дълго ще си пие сам...

Сън кошмарен е нощта,

вяхнат дневните цветя:

в пиенето - самоук,

в утрото със махмурлук...

И така до утре в шест

за вечерният експрес,

за да чака той (за фон!)

влаковият ешалон...

... А защо и от кога

чака този влак сега:

някогашна ли любов,

ѝли шанс тотално нов?...

Или в други времена

тука слязла е жена

(ставали повреди всякакви

даже и в експресни влакове)

и обсебила го тя,

той пък я дарил с цветя...

После в падащия мрак

я отнесъл оня влак...

Но с гласът ѝ във нощта

проехтяла любовта

викнала му: "Чакай в шест

утре същият експрес..."

... Оттогава чака тук,

но със гороломен звук

отминава точно в шест

осветеният експрес...

А на прашната стена

зад гърба му е една

стара заповед със текст:

„Тук не спира влакът в шест”

04.01.2018