4 июн. 2019 г., 13:09

Вечерния експрес...

454 1 1

Вечерния експрес...

 

Всяка вечер, точно в шест

за вечерният експрес,

мъж с цветя, в добрия тон,

е на празния перон...

 

Никога не закъснял,

мъж приятно посивял -

винаги във вечерта,

със сезонните цветя...

 

А край пустия перон,

като огнедишащ кон -

отминава точно в шест

с гръм вечерният експрес...

 

И изчезва бързо той

зад обратния завой...

- Кой знай, може би напук,

но не спира вече тук...

 

... А си тръгва във нощта

оня мъж, но без цветя -

бавно ходи, свел глава,

олюлява се едва,

 

но ще чака утре в шест

пак вечерният експрес...

От студените звезди

вечерта се вледенѝ...

 

А звездите със една

намаляха във нощта -

изгоря една от тях

с огнен шлейф от звезден прах...

 

... Влязъл вече в своя дом

ще си сипе мълчешком

и със спомените там

дълго ще си пие сам...

 

Сън кошмарен е нощта,

вяхнат дневните цветя:

в пиенето - самоук,

в утрото със махмурлук...

 

И така до утре в шест

за вечерният експрес,

за да чака той (за фон!)

влаковият ешалон...

 

... А защо и от кога

чака този влак сега:

някогашна ли любов,

ѝли шанс тотално нов?...

 

Или в други времена

тука слязла е жена

(ставали повреди всякакви

даже и в експресни влакове)

 

и обсебила го тя,

той пък я дарил с цветя...

После в падащия мрак

я отнесъл оня влак...

 

Но с гласът ѝ във нощта

проехтяла любовта

викнала му: "Чакай в шест

утре същият експрес..."

 

... Оттогава чака тук,

но със гороломен звук

отминава точно в шест

осветеният експрес...

 

А на прашната стена

зад гърба му е една

стара заповед със текст:

„Тук не спира влакът в шест”

 

04.01.2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вярата, понякога сляпа или заблудена, винаги е била най-силното нещо на този свят. Адмирации за стихотворението!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...