Вечерния експрес...
Всяка вечер, точно в шест
за вечерният експрес,
мъж с цветя, в добрия тон,
е на празния перон...
Никога не закъснял,
мъж приятно посивял -
винаги във вечерта,
със сезонните цветя...
А край пустия перон,
като огнедишащ кон -
отминава точно в шест
с гръм вечерният експрес...
И изчезва бързо той
зад обратния завой...
- Кой знай, може би напук,
но не спира вече тук...
... А си тръгва във нощта
оня мъж, но без цветя -
бавно ходи, свел глава,
олюлява се едва,
но ще чака утре в шест
пак вечерният експрес...
От студените звезди
вечерта се вледенѝ...
А звездите със една
намаляха във нощта -
изгоря една от тях
с огнен шлейф от звезден прах...
... Влязъл вече в своя дом
ще си сипе мълчешком
и със спомените там
дълго ще си пие сам...
Сън кошмарен е нощта,
вяхнат дневните цветя:
в пиенето - самоук,
в утрото със махмурлук...
И така до утре в шест
за вечерният експрес,
за да чака той (за фон!)
влаковият ешалон...
... А защо и от кога
чака този влак сега:
някогашна ли любов,
ѝли шанс тотално нов?...
Или в други времена
тука слязла е жена
(ставали повреди всякакви
даже и в експресни влакове)
и обсебила го тя,
той пък я дарил с цветя...
После в падащия мрак
я отнесъл оня влак...
Но с гласът ѝ във нощта
проехтяла любовта
викнала му: "Чакай в шест
утре същият експрес..."
... Оттогава чака тук,
но със гороломен звук
отминава точно в шест
осветеният експрес...
А на прашната стена
зад гърба му е една
стара заповед със текст:
„Тук не спира влакът в шест”
04.01.2018
© Коста Качев Все права защищены