17 may 2008, 7:23

Вечна болест

  Poesía » Otra
753 2 6
Вечна болест

По корицата книгата гадаят,
на всеки лепят етикет,
между редовете да четат не знаят
и на катастрофата викат късмет.

Тази болест във ближния видях,
присмях се на съдбата му тежка,
но болестта му и в себе си съзрях,
че болест е съдбата човешка.

Черна болест, която войни прави
и вярата заравя в религиозна пръст,
любовта изгаря на клади
и истината разпъва на кръст.

Страх, омраза и ненаситен глад,
всеки различен е винаги враг,
диагнозата е винаги една и съща,
винаги на мен ми се повръща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...