May 17, 2008, 7:23 AM

Вечна болест

  Poetry » Other
754 2 6
Вечна болест

По корицата книгата гадаят,
на всеки лепят етикет,
между редовете да четат не знаят
и на катастрофата викат късмет.

Тази болест във ближния видях,
присмях се на съдбата му тежка,
но болестта му и в себе си съзрях,
че болест е съдбата човешка.

Черна болест, която войни прави
и вярата заравя в религиозна пръст,
любовта изгаря на клади
и истината разпъва на кръст.

Страх, омраза и ненаситен глад,
всеки различен е винаги враг,
диагнозата е винаги една и съща,
винаги на мен ми се повръща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...