May 17, 2008, 7:23 AM

Вечна болест

  Poetry » Other
757 2 6
Вечна болест

По корицата книгата гадаят,
на всеки лепят етикет,
между редовете да четат не знаят
и на катастрофата викат късмет.

Тази болест във ближния видях,
присмях се на съдбата му тежка,
но болестта му и в себе си съзрях,
че болест е съдбата човешка.

Черна болест, която войни прави
и вярата заравя в религиозна пръст,
любовта изгаря на клади
и истината разпъва на кръст.

Страх, омраза и ненаситен глад,
всеки различен е винаги враг,
диагнозата е винаги една и съща,
винаги на мен ми се повръща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...