manka
22 44
6 feb 2008, 15:40

Вечна болка 

  Poesía » Otra
705 0 3

Мечтите лежат на земята студена.

Очите се пълнят със сълзи и парят.

Душата е вече от болка сломена

и казаните думи любовни - изгарят.

 

Не тупти вече сърцето ранено -

няма сили живот да ми дава.

И то разбира - било е предадено,

не може отново и пак да прощава.

 

Ръцете ми стискат юмруци железни

и искат да не те бяха прегръщали.

И потъвам бавно в любовните бездни,

сякаш на Болка ме бяха прекръстили.

............

Клепачите после се бавно затвориха

и смъртта ме прегърна с прегръдка във черно,

и демоните само за мене се молеха -

омраза да има в сърцето ми вечно.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??