manka
22 44
Feb 6, 2008, 3:40 PM

Вечна болка 

  Poetry » Other
707 0 3

Мечтите лежат на земята студена.

Очите се пълнят със сълзи и парят.

Душата е вече от болка сломена

и казаните думи любовни - изгарят.

 

Не тупти вече сърцето ранено -

няма сили живот да ми дава.

И то разбира - било е предадено,

не може отново и пак да прощава.

 

Ръцете ми стискат юмруци железни

и искат да не те бяха прегръщали.

И потъвам бавно в любовните бездни,

сякаш на Болка ме бяха прекръстили.

............

Клепачите после се бавно затвориха

и смъртта ме прегърна с прегръдка във черно,

и демоните само за мене се молеха -

омраза да има в сърцето ми вечно.

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??