Вечна болка
Мечтите лежат на земята студена.
Очите се пълнят със сълзи и парят.
Душата е вече от болка сломена
и казаните думи любовни - изгарят.
Не тупти вече сърцето ранено -
няма сили живот да ми дава.
И то разбира - било е предадено,
не може отново и пак да прощава.
Ръцете ми стискат юмруци железни
и искат да не те бяха прегръщали.
И потъвам бавно в любовните бездни,
сякаш на Болка ме бяха прекръстили.
............
Клепачите после се бавно затвориха
и смъртта ме прегърна с прегръдка във черно,
и демоните само за мене се молеха -
омраза да има в сърцето ми вечно.
