Ти искаш от живота всичко

пари, коли, разкош и лукс,

стремиш се всички да те хвалят,

но отвътре си оставаш пуст.

Уверен си, че всеки ти е длъжен,

че ти си най-успешен на света

и перчиш се като паун със перушина,

желаеш всички да са в твоите крака.

Подбираш си приятелите по богатство,

но не на ум, а на неща,

трепериш някой да не схване, 

че ти си най-самотната душа.

Все някой ден ще проумееш,

че не пари и власт са ти съдба,

ще разбереш, че само използвачи

възползват се от твойта самота.

Тогава ще поискаш да си земен

и вместо сила да даряваш топлота,

с възхита ще откриеш и усетиш,

че само вечна е добрата ти душа.