Ти искаш от живота всичко
пари, коли, разкош и лукс,
стремиш се всички да те хвалят,
но отвътре си оставаш пуст.
Уверен си, че всеки ти е длъжен,
че ти си най-успешен на света
и перчиш се като паун със перушина,
желаеш всички да са в твоите крака.
Подбираш си приятелите по богатство,
но не на ум, а на неща,
трепериш някой да не схване,
че ти си най-самотната душа.
Все някой ден ще проумееш,
че не пари и власт са ти съдба,
ще разбереш, че само използвачи
възползват се от твойта самота.
Тогава ще поискаш да си земен
и вместо сила да даряваш топлота,
с възхита ще откриеш и усетиш,
че само вечна е добрата ти душа.
© Неземна All rights reserved.