Вечна пролет
Видът на истинската красота,
крилете ми разперва в необята.
Не ме оставя да се ровя в нищета,
събужда думи в песен неизпята.
Там смъртно наранения прости
с молитва, изпълваща небето.
И жалостиво за убиващите го скърби,
разпъна си докрай сърцето.
Видът на истинската красота,
крилете ми разперва в необята.
Там всекидневно разцъфтява пролетта
от вечната Любов излята.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
