daq.vasileva (Даяна Василева)
5 12
11 may 2008, 23:18

Вечна самота 

  Poesía » De amor
980 0 7
 

Отново в тази тъмна, тъжна стая,

отново спомени нахлуват крадешком.

Сърцето ми лика ти пак извая

и стонове се сипят мълчешком.

 

И онзи поглед топъл, мълчалив,

отново вледенява всичко в мене.

И онзи трепет, тъй щастлив,

отново се поражда като бреме.

 

Ти знаеш как морето се отдръпва

при отливите силни през деня.

Ти знаеш как луната се окъпва

в сиянията нежни на нощта.

 

Така и твоята любов към мене

запълва мойта празнота,

оставена от дълго време,

аз тънех във вечна самота.

© Даяна Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??