Вечна самота
Отново в тази тъмна, тъжна стая,
отново спомени нахлуват крадешком.
Сърцето ми лика ти пак извая
и стонове се сипят мълчешком.
И онзи поглед топъл, мълчалив,
отново вледенява всичко в мене.
И онзи трепет, тъй щастлив,
отново се поражда като бреме.
Ти знаеш как морето се отдръпва
при отливите силни през деня.
Ти знаеш как луната се окъпва
в сиянията нежни на нощта.
Така и твоята любов към мене
запълва мойта празнота,
оставена от дълго време,
аз тънех във вечна самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даяна Василева Всички права запазени
