Вечна самота
Отново в тази тъмна, тъжна стая,
отново спомени нахлуват крадешком.
Сърцето ми лика ти пак извая
и стонове се сипят мълчешком.
И онзи поглед топъл, мълчалив,
отново вледенява всичко в мене.
И онзи трепет, тъй щастлив,
отново се поражда като бреме.
Ти знаеш как морето се отдръпва
при отливите силни през деня.
Ти знаеш как луната се окъпва
в сиянията нежни на нощта.
Така и твоята любов към мене
запълва мойта празнота,
оставена от дълго време,
аз тънех във вечна самота.
© Даяна Василева All rights reserved.
