31 jul 2008, 13:06

Вечна самота

1.5K 0 1

Един прекрасен ден,

една усмивка.

Най-после се случва и на мен -

в сърцето ми светъл лъч прониква.

 

Но мълния, последвал писък -

това било е сън -

този златист отблясък

е бил отвън.

 

Внезапно се оказвам сама,

както преди.

Красотата била е лъжа,

а тишината крещи.

 

Около мен е самотно и сиво,

навън са моите грехове,

които танцуват красиво 

над разбитото ми сърце.

 

Колко ли ще издържа така

с разбитата дъга в краката ми.

Как искам вече да не греша,

да си замине самотата ми.

 

 

Уви, животът е труден,

но ще трябва да го издържа

и следващия ден изгубен 

да изживея в самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Девс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...