Вечна самота
Един прекрасен ден,
една усмивка.
Най-после се случва и на мен -
в сърцето ми светъл лъч прониква.
Но мълния, последвал писък -
това било е сън -
този златист отблясък
е бил отвън.
Внезапно се оказвам сама,
както преди.
Красотата била е лъжа,
а тишината крещи.
Около мен е самотно и сиво,
навън са моите грехове,
които танцуват красиво
над разбитото ми сърце.
Колко ли ще издържа така
с разбитата дъга в краката ми.
Как искам вече да не греша,
да си замине самотата ми.
Уви, животът е труден,
но ще трябва да го издържа
и следващия ден изгубен
да изживея в самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Девс Всички права запазени
