1 nov 2023, 10:51

Вечната борба

  Poesía
380 1 0

Подмолно и лукаво, неусетно,

пробутват ни се чужди вери,

замислят ли се, че е неуместно,

наш'та вяра, кой ще я намери?!

 

Потурчването още помним ли?!

Как рязаха се хиляди глави!

Че вярата непоколебими,

не дадоха във своите души!

 

А тези, днешни заблудени,

подаряват чуждите неща,

за които предците са умрели,

за да има за следващите светлина!

 

А те - продажници и мекотели,

прекланят смирено своята глава,

че сабята не сече я,

и ще има след предателството и халва!

 

А онези, като мене -

вярващите в корена и във рода,

водят битката в реално време,

свободни от хипнозата, плъзнала в света!

 

Но както често става - умират първо патриотите!

Тези, с вярата, честта, морала...

и остават безмозъчните и роботите -

мижитурковската кръв така остава!

 

Подбор изкуствен, на послушно стадо,

белите овце се стрижат лесно!

Но в генът вярното остава -

без черното, не ще е интересно!

 

И историята се повтаря векове!

Между дяволът и Бога все живеем,

дяволът ни лъже : " Ще живеете добре!",

но Бога да оставим все не смеем!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добромир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...